Ако за някои химията е толкова труден и неразбираем предмет, че го сравняват с китайски език, то за тези ученици комбинацията от химични съединения и йероглифи е част от учебната програма.
В столичното 18-то средно училище “Уилям Гладстон” приложните науки се изучават и на източните езици китайски, японски, корейски и арабски. В училището се преподават и западноевропейски езици като английски, немски, френски, испански и руски. Въведени са и иновативни подходи, чрез които двама учители си партнират по време на часа, като единият преподава материала на български, а другият на чужд език.
Мария Микова преподава от март тази година по практически китайски. Заедно с учителя по химия или биология подготвят отделни теми и уроци.
“Колкото повече научават, толкова по-интересно им става, толкова повече навлизат в дълбочината на езика”, обясни тя. Най-трудно е да се свикне с изписването на йероглифите, но техниките са като при всеки друг език, допълни преподавателят.
В нейния клас учи и Станислав Макреев, който тази година завоюва първо място на европейско състезание по китайски сред над 190 ученици и второ място в света на състезанието “Китайски езиков мост”.
18-то училище “Уилям Гладстон” е с най-голям брой ученици в страната – 2413. В институцията работят 157 учители, допълнително 33 души е непедагогическият персонал. Те са хората, които подкрепят учителите, когато имат нужда от тях. “Всичко е една общност от специалисти, които работят в една посока – в полза на напредъка на тези прекрасни деца”, заяви директорът на училището Вили Стойчева.
Училището е иновативно много отдавна, разказа тя. Законът дава вече възможност този статут да бъде официализиран.
От няколко години училището работи и по стратегия за развитие и за управление на репутацията на образователната институция.
“Правиш нещо и то не е достатъчно. В следващия момент трябва да си готов да направиш следващата стъпка, да подкрепиш още една стъпка, за да могат да напредват децата”, обясни Стойчева.
Важен е и стимулът на учителите и подкрепата, която те срещат от ръководството. Участие в проекти по Еразъм+ и съвещания на професионалните учебни общности са част от начините за повишаване на мотивацията им.
“Смятам, че когато работата протича с желание, настроение и по достъпен начин, хората не мога да бъдат спрени от трудности. Затова не е толкова трудно с желание и методология един език да бъде научен, обясни Захари Вучев, преподавател е по японски и история на френски от 2009 година.
Най-лесните и достъпни начини за учене едновременно на източен и западноевропейски език в рамките на един учебен час, според него, са чрез сравнение на културите и работа в екип. По този начин децата се забавляват, а това е начинът и да се запомнят и разберат повече неща, смята Вучев.
Часовете в учебната програма понякога се оказват недостатъчни за езиковата подготовка на учениците. Това налага въвеждането на иновативни подходи. Интердисциплинарният и интерактивният подход предполагат работа поне на двама учители.
“Точно защото часовете не стигат, се опитваме да смесим различните предмети, за да има повече време, което да увеличи практиката за учениците и съответно да научат материала по-добре и по забавен начин. Необходимо е уроците да се структурират добре и да се комбинират между учителите.
Учебниците по японски са специално издадени в Япония за чужденци, но с тях работата приключва в 9 и 10 клас. След това преподавателите използват материали от разнообразни източници, които да развият лексиката и уменията на учениците в различните сфери.
Има не малко ученици, които продължават да учат японистика в България или заминават да учат в Япония. “За мое огромно щастие успяваме да запазим интереса поне в част от тях“, каза Вучев.
Ролята на съвременния учител е леко раздвоена, коментира още преподавателят – от една страна да преподаде материала, а от друга страна да научи и да покаже на учениците, че знанията си остават за тях. “Освен да учим, трябва да сме хора, толерантни и да работим заедно с другите, а не просто да казваме “така трябва”. Ако учениците стигнат сами до истината, е по-полезно за тях, според Вучев.
От осем или девет години задълбочено се прилага и методът на проектнобазираното обучение. Проведени са обучения на учители, заместник-директори, а след това на целия училищен екип. Работата е започнала с постепенно въвеждане на обучението.
Този модел е най-модерният начин на преподаване в момента в цяла Европа и Азия, коментира директорът. На практика тя вижда как функционира моделът в Южна Корея. Най-важното нещо е той да бъде адаптиран към самото училище, обясни Стойчева.
Столичната гимназия е отличена с ценна награда на министъра на външните работи на Япония за задълбочено изучаване на японски език и японска култура. “Това е високо признание, висока награда на чужда държава”, изрази благодарност директорът и допълни, че имат силна подкрепа от страна на японското правителство и японското посолство у нас особено в областта на културата.
Учениците традиционно печелят награди, с които заминават за страната на изгряващото слънце, за да изучават езика и културата.
Директорът посочи, че в момента основният проблем е добрата дисциплина на децата. Въпреки това училищният звънец в 18 СОУ от 15 години е замлъкнал и няма закъснели за учебните часове.