Сдружението на университетските преподаватели по философия в България присъди наградата за философско есе на Зарина Цолова от 10ж клас за смелия ѝ опит да диалогизира с картината на Паул Клее „Откъде?Къде? Накъде“. Както журито само отбелязва, вероятно Зарина има завидни постижения в областта на източните езици, но тя успява да го убеди, че е компетентна и в областта на философията, докато пита и мисли над Клее. Ето нейното есе за да му се насладим всички ние!
Диалог с картина. Откъде? Къде? Накъде? (1940)
Винаги съм считала, че мълчанието казва повече от речта. Мисълта на човека тече по-бързо от скоростта на светлината. В нашите мисли всичко е възможно, те нямат граници. Така Паул Клее е излял мислите, които е искал да сподели със света в една картина. На пръв поглед това е просто една обикновена картина, всъщност на повърхността всичко е ,,просто“ и ,,обикновено“. Изражението на човека, който отива на работа всяка сутрин, смехът на децата, усмивката на продавачката в местната бакалия, нацупеният професор, който изисква много от студентите си, момичето, което е мило с всички или приятелката ѝ, която е вечно ядосана за нещо.
Когато погледнем всичко това, ние не обръщаме внимание на същността му. Не се запитваме ,,Защо продавачката е усмихната днес?“, ,,Защо професорът изисква толкова много?“, ,,Защо децата се смеят?“, ,,Защо тя е вечно ядосана?“ , ,,Защо този работник изглежда толкова умърлушен?“, ,,Защо тя е толкова мила“ . Мислим си, че вече знаем отговора или пък, че не си струва дори да се замислим за тези хора, все пак това няма да промени живота ни по никакъв начин. Въпреки че на пръв поглед няма да промени живота ни, но щом се опитаме да разберем останалите, то ние започваме да разбираме и себе си. Животът на всеки един човек е уникален и различен, но емоциите, които всеки един от нас изпитва, си остават същите. ,,Повърхността“ е изключително дълбока, само трябва да се загледаме внимателно.
Сега аз ще се загледам внимателно в картината. Тя няма глас, но казва много. С един бърз поглед ние можем да видим вътрешния свят на художника. Неговите мисли, идеи, желания и най-съкровени тайни. Всичко това, само с един поглед. Ние хората имаме дарбата да виждаме отвъд високата бариера, която останалите са изградили пред себе си, но въпреки това ние не знаем всичко. Постоянно се питаме ,,Откъде?“, ,,Къде?“, ,,Накъде?“, но малцина осъзнават, че отговорът на тези въпроси зависи от самите нас. Ние сами решаваме откъде да започнем, къде да се озовем и накъде да отидем. Интересното в тази картина е, че всеки ще я види и възприеме по различен начин. Аз виждам човек, който е объркан и не знае откъде да започне, накъде да отиде, виждам себе си, виждам теб, виждам всеки един човек. Всички сме имали моменти, в които сме били крайно объркани и не сме знаели накъде да поемем. Дори тези моменти да са вече отминали, те са вечно живи в миналото, вечно живи в тази картина. Те се повтарят и ще се повтарят до безкрайния край на времето. Според мен тази картина иска да ни каже няколко неща: ,,Помогни ми!“, ,,Какво да направя?“ и ,,Защо“. Тя показва същността на философията – питането и мисленето.
Животът е серия от натурални и спонтанни промени. Нещата стоят така: едни управляват, други следват; ту вдишват, ту издишват; някои са силни, други – слаби, но това не значи, че нещата няма да се преобърнат. Понякога ще сме във възход, понякога в упадък. Човешко е и е нормално да не знаеш накъде да потеглиш, да се чувстваш изгубен. Съветът ми към картината и към теб, читателю, е да вървиш смело напред, щом се измориш да поемеш дълбоко дъх, и да си починеш, но най-вече искам да ти кажа, че животът е пред теб и е твой. Вземи го в свои ръце и започни ,,откъдето“ решиш, отиди ,,накъдето“ решиш! Само така ще се озовеш ,,където“ искаш.
Зарина Цолова, 18 СУ „Уилям Гладстон“