Иновацията на 18.СУ за 2025-2029 г. е свързана с т. нар. холистично образование (phenomenon-based learning), което е въведено за пръв път във Финландия през 2016 г.
Отправна точка за учене в този вид образование и преподаване са явления от реалния живот, които се изучават и изследват в техния реален контекст, а информацията и уменията, свързани с тях, се придобиват чрез сливане на границите между предметите (мултидисциплинарен подход). Темите, които се преподават са холистични и глобални като Човек, Европейски съюз, Медии и технологии, Вода или Енергия.
Базираната на явления от реалния живот структура на учебната програма създава по-добри възможности за интегриране на различни предмети и теми, както и систематичното използване на педагогически значими методи, като учене чрез проучване (inquiry learning), проблемно-базирано обучение, проектно-базирано обучение и др. Този подход също е ключов при използването на различни учебни среди (напр. разнообразяване и обогатяване на обучението при използване на електронна среда на обучение).
Образованието, базирано на явления има пет измерения: холистичност, автентичност, контекстуалност, проблемно-базирано проучване и отворен процес на обучение:
Холистичният подход разгледжа даден проблем или явление от множество гледни точки и идентифицира как различните гледни точки се съчетават или си противоречат Разглеждането на явление от гледна точка на множество различни предметни дисциплини помага на учениците да видят света в неговата сложност и да търсят всеобхватни решения на сложни проблеми.
Автентичността и контекстуалността подчертават значението на изследването на явления от реалния свят и се отнасят до прилагане на знания към решаването на реален проблем в реален контекст.
При проблемно-базираното проучване и отвореният процес на обучение от учениците се изисква да изследват явленията и да идентифицират и изследват проблеми или области на интерес.
Фокусът при холистичното обрзазование е върху трансверсалните компетентноси, които преминават границите на отделните предмети и имат за цел да свържат различни области на познание. Те са съвкупност от знания, умения, ценности, нагласи и воля, които могат да бъдат приложени в дадена ситуация.
Разработени са седем трансверсални области на компетентност, които се считат за ключови при определянето на целите и ключовите области на съдържанието на предметите. Това са (1) критично мислене и умения за учене; (2) културна компетентност, взаимодействие и себеизразяване; (3) грижа за себе си и управление на ежедневието; (4) мултиграмотност; (5) дигитална компетентност; (6) компетентност за професионалния живот и предприемачество; и (7) участие, включване и изграждане на устойчиво бъдеще.
Развитието на трансверсалните компетентности се осъществява чрез въвеждане на мултидисциплинарни модули, които имат за цел да ангажират учениците в изследването на холистично автентични явления, които се разглеждат като теми от реалния свят и като такива не могат да се съдържат само в един предмет. По този начин се разширява светогледа на учениците, които придобиват опит в реални ситуации, което укрепва тяхната мотивация и превръща ученето в значимо за тях
На основание Решение № 391 на Министерския съвет от 17 юли 2017 година за приемане на Списък на иновативните училища за учебната 2017/2018 година, 18. СУ „Уилям Гладстон“ получи статут на иновативно училище. Проектът, който училището ще реализира в рамките на следващите четири години е свързан с въвеждането на т.нар. „експедиционен модел“ и се нарича „SAGURO – експеционният модел в действие“.
Спрямо целевите групи – учители, ученици и родители – ще бъдат приложени комбинирано методи и инструменти за оценка спрямо вида на оценяваните компетенции както следва: